ИМА НОВИ ЧАСТИ!!! 08.15г.
Глава ПЪРВА
НОВИЯТ МИ ДОМ
- Хей, Джес, как си? Написа ли писмото?- попита ме Сам.
- Написах го, но няма да му го дам!- отвърнах й аз.
- Защо може и да го приеме- побутна ме тя.
- Ох, Господи! Не забравяш ли, че Хари и групата му са от готините хлапета, а и е много богат, а аз не съм.. Майка ми е прислужница, а баща-ми иконом... На всичкото отгоре сега нямат работа.. Той си пада по по-големи от него, а аз съм 2 години по-малка- изстрелях наведнъж, знаех, че няма смисъл.
- Знам, че е недостъпен и надменен, но все пак- говореше ми Сам, но аз я прекъснах.
- Остави, хайде да тръгваме за тренировката по плуване... Знаеш, че тази стипендия ми трябва- казах и затичах надолу по коридора.
Не бях от богато семейство.. Родителите ми не можеха да си позволят да уча тук, затова бях в отбора по плуване и се стараех да съм пълна отличничка. Относно историята с Хари.. Харесвам го, откакто съм в това училише, но той стана на 18, а аз съм пишлеме на 16.
Не усетих как тренировката ми приключи, отидох в съблекалнята и се преоблякох. Можех да чуя как Хари и групата му - Уайт Ескимо репетират. Постарах се да изляза възможно най- бързо от училище, тръгнах към хотела, в който живеехме за сега. Майка ми работеше преди като прислужница, а баща ми като иконом. Живеехме при предишните им работодатели, затова сме тук в този хотел. Отключих вратата и влязох. Те тръгнаха към мен, бяха много щастливи.
- Намерихме си работа, утре се местим- каза ми мама, като се засмя.
- Наистина ли? Това е супер! Ще отида да си опаковам нещата- отвърнах й аз и прегърнах родителите си. Радвах се, че отново ще имат работа, а аз - дом. Опаковах си нещата. Тази седмица нямаше да ходим на училище, защото имахме малка пролетна ваканция.
На сутринта мама ме събуди и ми каза, че тръгваме след половин час. Обякох се и се пооправих, трябваше да направя впечатление на новите шефове на родителите ми. Вероятно щяха да имат някаква работа и за мен. Бях си сложила една униформена пола над коленете и една бяла риза, но не си хванах косата. Натоварихме всички в колата и тръгнахме. В Лондон отново беше дъждовно, май щеше да завали отново по-късно днес.
Баща ми спря пред една леко казано огромна къща или имение. Излязохме от колата, поизтупахме се и звъннахме на звънеца. Отвори ни една много приятна и мила дама.
- Здравейте, аз съм Ан, приятно ми е- каза дамата и ни покани да влезем.
Глава ВТОРА
МИСТЕРИОЗНАТА ХИЖА
.jpg)
Ако искате слушайте това докато четете :)
- Здравейте, аз съм Ан, приятно ми е- каза дамата и ни покани да влезем.
- На нас също ни е много приятно да се запознаем- каза майка ми.
- Вие, вярвам, сте наясно със задълженията си. Дъщеря ми- Джема не живее с нас, но синът ми е тук. Надявам се дръщеря ви да се разбира добре с него- допълни Ан.
- Ние много се радваме, че ни наехте. Ще изпълняваме задълженията си с удоволствие- усмихна се баща ми.
- Скъпа Джес, нали така ти е името да не съм объркала? Ако искаш можеш да разгледаш къщата, докато с родителите ти обсъдим всичко.
Кимнах и те тръгнаха нанякъде. Останах сама, поразгледах малко самата къща. Реших да изляза малко в двора, виждаше се, че това семейство обича природата, това не беше двор, а малка гора. Започнах да влизам по-навътре, докато не се отдалечих много от къщата. Изведнъж заваля порой, толкова силно не бе валяло от години, цялата се измокрих. Полата и ризата ми не приличаха на нищо. Побързах да се скрия някъде. Видях нещо като хижа на около 100 метра от мен, затичах се натам. Изглеждаше ми доста уютно. Врата беше отворена, имах късмет. Влязох и се поуспокоих, беше топло и приветливо. Не видях никого, затова свалих моктире си дрехи и ги оставих настрана. Щях да изтина още повече, ако бях останала с тях. Отидох до камината и сложих няколко дърва. Опитах се да я запаля, но не успях. Нямах и други дрехи, бях по сутиен и гащи в няква хижа. Поне нямаше никого. Изведнъж вратата се отвори зад мен.
- Охо, какъв подарък ме чакал тук- каза ми един дрезгав мъжки глас. Обърнах се и видях Хари. Какво прави той тук?...
- Извинете- казах и взех одеалото до мен, загънах се бързо.
- Защо се извиняваш? На мен не ми пречеше- каза той и седна на дивна. Аз просто стоях и го гледах като идиотка. Изведнъж осъзнах, че одеалото, с което се бях загърнала, беше наполовина паднало.
- Седни до мен, малката. Нищо няма да ти направя, ще запаля камината и ти ще ми обясниш какво правиш в двора на къщата ми- каза Хари, като се подсмихна. Седна и се увих добре. Той запали огън и дойде до мен.
- Сега ми кажи защо си тук- подсмихна се той и ме погледна.
- Ами родителите ми бяха наети да работят в това имение и ми казаха, че мога да се разходя наоколо, заваля и съм тук- казах, като гледах надолу. Ох, не Хари ме видя почти гола, мислех, че няма никого.
- Мхм, позната си ми от някъде, малката- каза Хари, като се опита да бръкне под одеалото и да погали бедрото ми. Аз блъснах ръката му и се отдалечих от него.
- Учим в едно училище- не го погледнах изобщо. Продължаваше да вали. Той също беше мокър, стана отиде до гардероба и взе си сухи дрехи и ми метна една голяма риза.
- Можеш да я облечеш- усмихна ми се той.
- Ще се обънеш ли? Срам ме е- прошепнах едвам, но той явно ме чу.
- Не че не те видях преди малко, но карай. Хайде по-бързо- каза той и се засмя. Обърна се, аз по най-бързия начин си сложих ризатата, която ми даде. Стоеше ми като рокля. Когато се обърнах да погледна Хари и той също се обличаше. Стана ми неловко и седнах с гръб към него.
- Ще трябва да се обадя на майка ми, за да й кажа, че сме тук. Дано да има обхват- прошепна в ухото ми Хари, докато сядаше до мен. Обърнах се и му хвърлих сразяващ поглед. Той си играеше с мен, за да не му е скучно. Аз станах и седнах на леглото, загледах се през прозореца.
Глава ТРЕТА
Градинарят, моите братовчеди и щампованото слонче
Сега се сетих коя си... Ти си онази плувкинята от 10 клас- смотолеви Хари.
Нищо не му каза, гледах как каприте вода се стичат по прозореца. Хари си играеше с телефона си, изглеждаше много спокоен. Спомням си първия път, когато го видях. Беше преди 2 години в началото на учебната година... Аз бях уплашен заек в ново училище. Чувствах се много изгубена и смутена.. Изведнъж видях Хари и групата му на сцената, изпълняваха Summer Of '69 ... Той изглеждаше толкова уверен и сигурен в себе си. След като приключиха с песента, се почувствах добре или по-точно успокоена. Тогава се влюбих в него..
В този ден се запознах със Сам. Оттогава тя е най-добрата ми приятелка, споделям всичко с нея, всеки нов трепет.
- Значи родителите ти са новият ни иконом и домашна помощница. Разбирам, тогава аз ще помоля мама, ти да станеш моя прилужница. Като те гледам имаш поне 16, малката- рече Хари и седна до мен.
- Да, имам 16, но нямам представа дали родителите ми ще се съласят- смъмрих и наведох глава надолу.
- Не, се стряскай толкова от мен. Няма да те изям- той ми се усмихна похотливо и добави.- Поне за сега...
Цялата настръхнах, той стана и се върна на дивана. Протегна се и взе една памучна завивка и я разстели върху себе си. Пожела ми "Приятни сънища" и заспа. Не можех да повярвам, това беше сън, от който щях да се събудя без да видя хубавия край. Всех една олекотена завивка и се наметнах.. Този Хари е много странен.. Трябваше да послушам Найъл и Лиъм и да го забравя ... Кои бяха те ли? Моите братовчеди.. Учат в един клас с Хари.. Лиъм и Найъл не са братя и те са братовчеди също... Найъл е от Ирландия, но учи тук, а Лиъм просто е умен.. Обичах ги тези идиотчета. Усмихнах се, като се сетих как си играехме като малки. Бях се унесла... Изведнъж чух някой да ме вика:
- Джесика, Джес- отворих очи и видях мама, госпожа Кокс (така трябва да се казва майката на Хари) и Хари, който бе в другия край на стаята. Стреснах се и изписках. Когато се осъзнах, получих чисти дрехи от майка си. Определено се беше "престарала" да ги избере. Бе взела лятната ми пижама (къси зелени гащета и потник).. Е, поне щях да се слея с обстановката около хижата или някоя сърна в този парк щеше да ме сбърка с храст. Облякох се. Мама и г-жа Ан бяха си тръгнали вече, Хари стоеше и гледаше през прозореца. Отидох до него и го побутнах:
- Хари, с мен ли ще тръгнеш, или ще стоиш тук?- попитах го.
- Майка ми ми каза да те изчакам- каза той, като се обърна към мен. Изведнъж се засмя, бях забравила за щампованото розово слонче върху потника. Беше ми ясно, приличах на клоун. Хари не спря да се смее през целия път от хижата до тях. Идеше ми да го цапна, но се сдържах.
- Малката, как се казваш?- погледна ме Хари преди да влезем през задния вход на семейното му имение. Явно или беше много разсеян и нехаен, или много глух. Майка ми извика името ми около 10 пъти преди малко. Проклятието на водолея - може някой да ти говори, но ти да не го разбираш или чуваш:
- Джесика-казах и влязох в къщата. Това момче сериозно си играеше с мен. Бях се умислила, когато някой дойде до мен и ми подаде ръка и прошепна:
- Приятно ми е, аз съм Зейн. Аз работя като градинар в тази къща. Ти трябва да си Джесика, дъщерята на семейство Стоун.
- Приятно ми е, Зейн. За мен се очертава да съм помощницата на господин Хари- казах и се усмихнах.
Глава ЧЕТВЪРТА
Парти край басейна?
.jpg) |
| LOL!! |
Този Зейн беше много сладък и мил. Харесваше ми, показа ми къщата, държа се мило,но мама дойде до мен, побутна ме и ми каза:
- Джес, ела да ти покажа стаята, заради дъжда вчера не можа да я видиш.
Качихме се на последния трети етаж. Там беше много спокойто, личаха си извивките на покрива.
- Този етаж е предназначен за прислугата, но г-н Хари го е пожелал целия за себе си. Понеже той помоли майка си ти да се грижиш за него, ти ще се нанесеш тук- каза мама, като се усмихна и отвори вратата на настоящата ми стая, която беше хубава и просторна.
- Ох, скъпа, трябва да почистиш стаята на Хари- довърши мама.
- Още днес ли започвам? Добре, отивам, след като се преоблека- казах и се намусих.
Махнах пижамата си.. Колко ли смешна съм била така облечена, докато говореш със Зейн? Не исках и да знам. На леглото намерсих работната си униформа. Облякох я, имаше доста дантели и панделки. Общо взето беше черно-бяла рокличка, която стигаше половин педя над коляното. Да, същата като тези от филмите, но малко по-консервативна. Срясах косатата си и я вързах.
Отидох до вратата на стаята на Хари, която мама ми беше показала по-рано. Почуках и той ме покани да вляза. Уплаших се, когато пристъпих. Това не беше стая, а кочина, огромна кочина. Хари лежеше на дивана пред телевизора си, не виждах нищо друго освен главата му. Изчистих около леглото му, в банята, в тоалетната, в личня му хол, оствавих мястото, където стоеше той за накрая. Той живееше в нещо като малък апартамент, но без кухня..
Отидох до дивана, където се излежаваше, като клекнах да събера хартиите по пода. Вдигнах очи, стреснах се, Хари си стоеше само по боксерки с лаптоп в скута. Стана ми неудобно и се обърнах готова да изляза от стаята.
- Хей, къде отиваш? Да не се притесняваш? Аз по принцип така си стоя- каза Хари и стана от дивана и се запъти към банята и добави.- Отивам да си взема един душ, ще ми донесеш ли, моля, някой сандвич?
Аз само кимнах и побягнах навън по стълбите. Видях Зейн, който ме изгледа странно и ми се усмихна. Отидох в кухнята и помолих готвачката за няколко сандвича за Хари. Забавих се около 10 минути и се качих горе с храната. Почуках на врата, никой не ми отговори и влязох. Оставих чинията и сложих няколко мръсни тениски за пране.
Бях се навела да оправя леглото и щях да си ходя, когато две мокри ръце се опитаха да ме погъделичкат. Обърнах се, Хари беше точно зад мен. Беше се покрил само с една кърпа и ми се подсмихваше.
- Не бях забелязал колко сладка си в тази униформа- прошепна ми в ухото. Аз се дръпнах и отидох до вратата, казах:
- Ако Ви потрявам, ще съм в отсрешната стая.
Излязох и побързах към моята стая. Наредих си дрехите в гардероба. Сложих си нещата по местата. Оторих прозореца и се загледах навън. Видях как Зейн косеше тревата и той беше без тениска. Усмихнах му се и му помахах. Всички ли бяха нудисти в тази къща? Изведнъж мама влезе в стата ми.
- Джес, днес класът на г-н Хари ще идва в 19:00 часа. Ще има парти около басейна. Слез долу да ни помогнеш- каза мама на един дъх.
Имахме 2 часа и половина, за да се подговим. Ох, Боже, това означаваше, че и моите братовчеди- Найъл и Лиъм ще дойдат.
В нашето училище не завършвахме на 16, а на 19. Хари беше тръгнал една година по-рано,а в неговия клас имаше едно момче- Луи, което беше повтарялo, защото е голям веселяк. Той постоянно ме бъзикаше, като ме види.
Глава Пета
Случката край басейна
.jpg)
Слязох долу, за да помогна с приготовлениято за партито. Майка ми ме чакаше до басейна. Поръча ми да
подредя напитките и да сложа храна на няколко. Отне ми около половин час. Почистих
всичко, което ми се стори мръсно. Тази къща беше огромна имаше частна гора (парк), басейн, двор с много
цветя. Когато приключих, отидох в кухнята и помогнах с правенето на сандвичи. Времето отлетя и оставаха 15 минути до
събирането на класа на Хари.
Той слезе при нас в кухнята, беше с бяла тениска и дънки. Изпи една чаша сок и отиде в хола, за да чака
гостите. Всички започнаха да идват един по един. Аз трябваше да разнасям хапки с една табла налявабо-
надясно. Лиъм и Найъл дойдоха при мен, когато ме видяха.
- Братовчедке, какво правиш тук облечена като прислужница?- попита ме Найъл.
- Нали знаете, че нашите нямаха работа известно време? Наеха ги тук, а и мен също. Аз помагам на Хари..
Искате ли сирецне- казах и им посочих таблата.
- Много благодаря- каза русият ми братовчед.
- Найъл, стига си ял... Само от 10 минути сме тук, а изяде половината храна... Успех, Джес! Да се пазиш от
Хари. Ние отиваме при другата част от класа ни, защото завършваме тази година и няма да се виждаме
толкова често- прошепна Лиъм и ме потупа по рамото. Отидох в кухнята за още хапки, защото Найъл ги
изяде. Там видях Зейн, миеше чинии. Учудих се.
- Хей, Зейн, какво правиш тук?- попитах го аз.
- Помагам за партито. Г-жа Кокс ме помоли- усмихна ми се той.
- Вие с Хари приятели ли сте? А и може ли да ми покажаш другите хапки?- смъмрих аз.
- Охо, да, Хари е пич. Покани ме да остана с него на партито след като приключа. Ето там на барплота са-
посочи ми той. Бяха приятели, Зейн беше приятел с Хари. Нещо ми подсказваше, че това не беше много
хубаво.
Взех таблата с храната и изляхох до басейна. Това не беше купон, а събиране. Всички си говореха
приятелски, музиката не беше много силна, атмосферата беше приятна. Оставих таблата на една маса и отидох до басейна. Бях готова да седна на един шезлонг и да си почина, когато някой викна зад мен и ме стресна. Не знам как стана, но се подхлъзнах и паднах в басейна. Усетих силна болка в главата. Изпаднах в несвят, всичко стана черно пред очите ми.
Изведнъж отворих очи, видях Хари, той беше сложил устните си върху моите. Цялата бях мокра, беше ми стодено, всички ме гледаха загрижено. Явно Хари ми правеше изкуствено дишане. Надигнах се и изплюх водата, но ми се зави свят и пак легнах назад.
- Добре ли си?- попита ме Хари, докато ме галеше по главата. Братовчедите ми се бяха надвесили над мен, а Зейн стоеше до Хари.
- Добре, че беше Хари. Той реагира най-бързо- каза Лиъм.
- Добре съм. Благодаря, Хари.... Може ли да ми обясните какво стана?- попитах аз.
- Ами Луи решил, че ще е забавно да те стресне. Ти се уплаши, удари си главата и падна в
басейна- каза бързо Найъл и погледна Луи укорително.
- Няма нищо, Луи, не се тревожи. Добре съм. Благодаря ти, Хари, наистина - казах и му се усмихнах. Отитах се
да стана, но бях много замаяна.
- Искаш ли да те отнеса в стаята ти?- прошепна ми Хари и ми се усмихна. Явно бях изплашила всички, защото
бяха втернчили поглед в мен.
- Хари, аз ще я заведа- каза Зейн и се усмихна. Вдигна ме и ме понесе нагоре. Майка ми ни срещна по стълбите,
щеше да получи сърдечен удар, когато ме видя. Обясних й, че съм добре. Зейн ме остави на леглото в стаята
ми, усмихна ми се и излезе. Главата много ме болеше. С триста зора станах и се преоблякох. Сложих си една широка тениска и легнах.
Глава ШЕСТА
Малка разходка в парка
.jpg)
Бях се унесла, когато изведнъж чух някакъв шум. Като че ли някой седна до мен и сложи ръка на бузата ми.
Отворих очи и видях една сянка с къдрава къса коса. Ох, Господи, това беше Хари. Той сложи пръст на устните ми в
знак да мълча и прошепна:
- Дойдох да видя как си, малката. Всички много се изплашиха. Луи много се извинява!
Той стана бавно от леглото ми. Отново беше само по боксерки, можех да видя плочките му. Нямаше ли срама
това момче? Вече щях да си заключвам врата, ако намеря ключ за тази стая.
Всъщност с Хари сме говорили само веднъж, от както го познавам до нанасянето ми тук. Беше миналата
година на бала с маски. Бях спечелила шампионата по плуване, а той едно състезание по физика. Ние бяхме
бумът на вечерта, затова трябваше да танцуваме заедно. Той ме пита за името ми и ми каза, че съм много
хубава тази вечер. Не беше точно разговор, но пак беше нещо. В този момент се влюбих наистина в него.. Той
беше такъв джентълмен и сваляч, че можеше да има всяко момиче в училището. Оттогава не съм говорила
повече с него.. Може би бях радостна, че сега живеех тук.. Може би съдбата има някакви планове..
Извенъж будилникът ми звънна.. Отворих очи беше 7 часа сутринта, станах бавно. Главоболието ми почти
беше отшумяло.. Отидох в бянята, взех си разбуждащ душ. Облякох си униформата, срясах си косата и я
направих на кок. Слязох долу в кухнята при майка ми, тя помагаше на готвача, докато пиеше сутрешното си
кафе. Баща ми влезе и ме целуна по бузата.. Седна на един един стол до мен и започна да закусва.
- Скъпа, сега е 8 часа, ще сервираме закуската в 9, така че имаш свободни 45 минути- обърна се към мен мама.
Аз й се усмихнах и помахах на другите за чао. Излязох в двора.. Видях Зейн да коси тревата, отидох при него.
- Здрасти, Джес. Как си?- попита ме той.
- Здравей, добре съм. Не се притеснявай- казах, усмихнах му се и добавих.- Защо си тук от толкова
рано?
- Аз започнах преди половин час, но свършвам ей сега. Може да ме изчакаш да се поразходим и да си
поговорим- каза Зейн.
- Добре- отвърнах и отидох настрани. Той беше готов след 5-10 минути. Дойде до мен и тръгнахме из
малката горичка. Бях забелязала, че всички в къщата бяха много напрегнати.
- Знаеш ли защо всички са толкова въодушевени още от сутринта?- попитах Зейн.
- О, господин Туист се е върнал. Той е доведеният баща на Хари- отвърна ми той.
- А, стана ми ясно- казах и му се усмихнах. Със Зейн си разговаряхме много време, той беше много мил и
внимателен. Разбрах, че мрази да става рано, но му трябват пари, затова работи тук. Не е от Лондон, а от
Брадфорд и има три сестри, а и обича да пее. Беше също и много забавен. Така се бяхме заприказвали, че не
усетих как мина времето. Реших да проверя часа, беше точно 8:45. Закъснявах, трябваше да тръгвам, за да
помогна със сервирането на закуската. Сбогувах се със Зейн и побягнах към къщата. Докато влизах вътре се
сблъсках с някого.
- По-полека, малката- каза човекът. Вдигнах глава и видях, че беше Хари. Той ми се усмихна. Усмихката му се
скри, когато Зейн извика:
- Беше ми приятно, Джес. Трябва да го направим още един път!
Погледнах Хари, той се отмести и аз влязох в къщата, като му се извиних.
Как Зейн ме беше настигнал толкова бързо? Да не би Хари да се ядоса, като чу, че със Зейн сме прекарали
време заедно? Не ги разбирах момчетата определено!
Отидох в кухнята при майка ми. Започнах да й помагам със слагането на масата за закуска, която щеше да се
състои на балкона на втория етаж.
Хари беше вече там и стоеше на един стол до парапета. По едно време ме погледна, но после отмести поглед към двора,
където Зейн поливаше цветята. Да не би да ми беше сърдит?
Глава Седма
Сърдития Хари
Масата за закуска беше сложена. Тогава всички седнаха и започнаха да се хранят. Хари ме поглеждаше от време на време, когато слагах нещо на масата. Очевидно се радваше, че доведеният му баща отново е тук. Отделяха повече време за говорене, отколкото за ядене. Когато приключиха със закуската, аз се запознах с г-н Робин, беше много мил човек. Хари дойде до мен и ми каза:
- Ела след 5 минути да ми подредиш стаята и прането!
Явно не беше на кеф. Свърших си работата долу и се качих при него. Почуках и влязох в стаята му. Не беше много разхвърляно, работа за 5-10 минути. Събрах и подредих всичко. Сортирах дрехите за пране. Трърнах да излизам от стаята и минах покрай Хари, който лежеше на леглото. Изведнъж той ме дръпна, за да седна до него. Направих го, погледах го въпросително. Хари се доближи до мен и ми прошепна:
- Ти и Зейн, а?
- Няма аз и Зейн. Той ми е просто приятел- казах, като погледнах на другата страна.
- Ахам, ясно. А аз какъв съм ти?- попита Хари, като погали мястото, където си бях ударила главата миналата вечер. След това бавно се надигна и целуна синината. Цялата попръпнах и го погледах.
- Ти си Хари Стайлс. Вокалистът на Уайт Ескимо- смъмрих и станах . Взех прането и излязох.
Отидох до пералното и оствих всичко там. Качих се в стаята си, легнах на леглото. Можех да чуя как Хари пееше. Той имаше наистина уникален глас. Всъщност и Лиъм, и Найъл бяха много добри, но те нямаха желание да стават музиканти. Колко много ми липсваха тези идоти. Трябваше да им се обадя, за да се видим.
Реших да почета, извадих една книга от нощното си шкафче. Разгърнах я и писмото за Хари падна от нея. Бях забравила за него, нямаше начин да му го дам вече. Оставих го до мен и започнах да чета. Неусетно бях заспала. Сънувах Хари и Зейн, те се караха за нещо, но така и не разбрах за какво.
- Скъпа, събуди се- чух майка си. Тя държеше писмото за Хари в ръка. Очевидно го бе отворила. Не ми изглеждаше ядосана, а по-скоро тъжна и объркана.
- Ох, скъпа, не ми казвай, че си влюбена в г-н Хари! Откога?- попита ме мама и седна до мен.
- Вече от 2 години- казах и очите ми се насълзиха. Мама ме прегърна.
- Не плачи, ти самата знаеш, че нищо не може да се получи, успокой се!
- Може ли да остана сама тази вечер?- попитах я аз.
- Ще кажа на г-жа Кокс, че ти е лошо. Тя ще разбере- каза мама и стана от леглото
След миг останах сама в стаята, стоях така около половин час и реших, че няма смисъл да се самосъжалявам. Станах бързо, оправих униформата и косата си. Тръгнах към врата на Хари. Почуках и влязох.
- Има ли нещо, с което мога да ви помогна, господине?
- Така като питаш- рече той тръгна към мен. Посочи долната част на униформата ми и се усмихна, чак сега забелязах, че се е вдигнала и ми се виждат гащите. Побързах да я оправя, но Хари ме ущипа преди това, много ме заболя. Цялата почервенях от срам, а той се хилеше доволно! Обънах се към врата, за да изляза, но Хари я заключи и ме погледна похотливо. "О, не, няма да стане, Хари!" помислих си аз.
Глава Осма
Една не толкова обещаваща сутрин
.jpg)
Погледахах го въпросително.
- Искаш ли да гледаме филм?- попита ме той.
- Може да гледаш сам, след като изляза от стаята- казах, като се приближих до него.
- Самотно ми е- смъмри той и направи кучешка физиономия. Стана ми смешно, но и двамата се засмяхме.
- Обади се на Луи- смотолевих.
- Той е извън града- оплака се Хари и ми се усмихна.
- Добре, но аз съм в единия край, а ти в другия, окей?- смъмрих и седнах на дивана. Хари отиде да избере филм. Хареса си един и го сложи в DVD-то. Седна до мен, аз се дръпнах настрани. Той се доближи до мен отново, тогава станах и седнах в другия край. Хари пак се премести до мен. Леко се ядосах, но не мога да кажа, че не бях доволна.
- Кой филм ще гледаме?- попитах.
- Бамби- усмихна се той.
Той сериозно ли? Обичах този филм, но не исках да го гледам сега с него. Винаги ми ставаше адски тъжно.
Когато майката на Бамби почина, очите ми се насълзиха. Хари ме видя и се опита да ме прегърне, но аз се дръпнах. Нямах желание да се овличам повече по него. Изведнъж той стана и свали тениската си, и пак се върна до мен. Вече разбирах, явно обичаше да стои така, но все пак не го ли баше поне малко срам?
Доспа ми се много, беше към 10 часа. Протегнах се и погледнах към Хари, който ме гледаше. Той веднага извърна глава и аз се засмях.
Облегнах се назад и затворих очи. Явно бях запала, защото усетих как някой ме вдига и слага на нещо меко. След това ме завива и гали раната на главата ми нежно.
...................................
Ох, това скапано слънце печеше толкова гадно в очите ми. Обърнах се на другата страна, но така или иначе вече бях будна. Реших да ставам, запътих се към банята, а очите ми бяха почти затворени. Влязох, напълних ваната с вода. Хвърлих всичките си дрехи на пода, топнах се в горещата вода и се отпуснах, затворих очи. Все едно бях в рая. Стоях така 10-15 минути. Изведнъж вратата се отвори и някой влезе.
- Мамо, ей сега идвам!- простенах.
- Добре!- но това не беше мама. Отворих очи и видях Хари. Колко съм тъпа, това беше неговата стая. О, не, отвратително.
- Извинявай, Хари! Не съм се усетила- прошепнах и сведох глава към пяната.- Би ли излязал, моля?
- Не си се ще, дойдох да се изкъпя- усмихна се той.
- Ще направя всичко за теб, ако излезеш и затвориш вратата зад себе си! Ще ти дължа огромна услуга- промълвих бавно. Той се почуди малко, но реши, че е добра сделка. Кимна и излезе бавно. Защо съм толкова разсеяна? Аз съм един заблеян водолей. Как не се усетих, че това не е моята стая.
Толкова съм тъпа и дори дрехите си бях измокрила. Целите бяха напоени с вода. Видях една голяма кърпа на закачалката, излязох от ваната бавно и внимателно. Цялата бях в пяна, взех кърпата и я увих около себе си. Изцедих водата от униформата си и я сгънах. Отворих врата на банята и се огледах. Хари лежеше на леглото си. Минах тихо и тръгнах към вратата на стаята му, за да изляза. Ох, беше заключена, бях забравила.
- Не, не, не, Джес- каза Хари зад мен, усмихна ми се и размаха ключа за вратата.
- Моля те, Хари, пусни ме да си ходя- помолих го мило.
- Много си добричка, малката, бъди по-лоша и настоятелна- промълви Хари.
Погледнах го умолително, той беше пред мен, аз бях опряна до вратата, двамата бяхме полуголи. Чудесно! Тогава въздъхна, протегна ръка и отключи врата.
- Дължиш ми две огромни услуги!- прошепна в ухото ми той!
- Добре, но да знаеш, че не се отнасят за напълно всичко! Избирателни са- отдъхнах и излязох от стаята, но се блъснах в някого, вдигна глава и бидях Зейн. Той гледаше Хари, който беше без тениска, и мен, която бях обвира с кърпа и държах всичките си дрехи в ръце. Хари и аз ококорихме очи, но всъщност Хари после се усмихна доволно.
- Джес, майка ти каза да дойда, да проверя как си, но явно няма нужда!- каза Зейн и тръгна надолу по коридора към стълбите. Аз го догоних и смъмрих:
- Зейн, не е това, което си мислиш. Чакай ме долу след половин час, ще ти обясня!
Той само ме погледна с кафявите си очи и кимна бавно. Изглеждаше объркан и изненадан. Естествено, че щеше да е. Аз излизах от стаята на Хари полугола, а Хари стоеше до врата и ми шепнеше нещо в ухото. Такава съм глупачка!
- Чао, Зейн!- чух Хари да вика радостно зад мен. Обърнах се и го погледнах кръвнишки. След това бързо влязох в стаята си и затръшнах вратата. Потърсих ключа и заключих.
От сутринта нещата не вървяха добре, а беше едва 8:30....
Глава ДЕВЕТА
Той просто си играе с мен!
.jpg)
Преоблякох се бързо и изсуших косата си. Бях си сложила вече нова и суха униформа. Отключих вратата на стаята си и излязох бавно. Вече беше 8:45.. Трябваше да помогна със сервирането на закуската. Мама забеляза, че съм доста нервна, докато слагахме масата. Но как да й обясня, че тази вечер съм спала в стаята Хари и после Зейн ни видя почти голи заедно? Нямаше начин това да стане.
Всичко за закуската беше вече готово. Хари също дойде. Изглеждаше много доволен и щастлив. Намигна ми и седна на мястото си. Скоро всички се настаниха около него.
Реших да отида в кухнята и да си почина от тази врява. Там видях Зейн, стоеше на кухненския плот и гледаше в една точка. Седнах до него и го погалих по рамото. Щой се сепна и веднага се обърна. Усмихнах му се.
- Зейн, за това, което се случи преди малко- въздъхнах и го погледнах в очите.
- Разбирам, Джес, ти и Хари.. ти и Хари- спря се изведнъж той.
- Няма мен и Хари. Просто вечерта гледахме филм заедно и аз заспах- смъмрих тихо аз.
- Мхм- каза Зейн.
- Не ме разбирай погрешно. Между нас няма нищо, а не би могло и да има- извиках аз.
Зейн ме погледна объркано и бързо излезе от стаята. Изведнъж някой нахълта в кухнята.
- Между теб и кого?- попита ме Хари.
- Между мен и никого- отвърнах му бавно.
- Ох, между другото днес ще идват Луи, Найъл и Лиъм. Ще се събираме в хижата. Би ли я приготвила, моля?- усмихна ми се Хари.
- Разбира се, веднага отивам- казах и тръгнах да излизам.
- Аз имам репетиция с групата. Чао- прошепна ми Хари и веднага изхвърча преди мен.
Казах на мама какво ще правя и тръгнах към хижата. Отне ми доста време да почистя и подредя. Занесох храна и напитки. Всичко беше готово, сега оставаше само всички да дойдат и да го окепазят.
Тръгнах обратно към къщата, видях Зейн да полива цветята, помахах му с усмивка. Той само ми кимна и се обърна на другата страна.
Какво му ставаше на това момче? Той не ми беше никакъв, за да се ядосва за мен и Хари! Влязох бързо в имението и се качих в моята стая. Реших да се обадя на Сам, не я бях чувала от началото на пролетната ваканцията. Говорих доста дълго с нея, разказах й всичко. Отново взех любовното писмо за Хари и го разгледах. Може би имах шанс с него или нямах? Глупости той просто си играеше с мен.
*******************************************************
Мама нахлу бързо в стаята ми и извади три пакета зад гърба си. Сложи ги на леглото.
- Скъпа, това е новтата ти униформа. Господин Хари иска да я носиш- каза мама и разопакова единия пакет.
- Не, няма начих да сложа това. Ще приличам на уличница- изстрелях бързо. Това не беше униформа, ами облекло от някой долнопробен филм. Отврат!! Роклята стигаше малко по-малко от педя под дупето. Не знам какво ще правя.
- Скъпа, трябва да го облечеш! Шеф ти е все пак- измрънка мама.
- Не живеем в средновековна Европа все , няма да я облека- казах решително.
- Ще я облечеш, това е заповед, Джесика- извика мама и излезе бясна от помещението.
Завайках се, това беше отвратително. Хари прости си играеше с мен, забавно му беше. Реших да видя как ще изглеждам. Сложих си този парцал. Все едно бях тръгнала към магистралата. Сега оставаше само да почна да се кланям на Хари и да му викам "Господарю!". Вече пременена отидох да се погледна в огледалото. Униформата беше сладка, но прекалено къса и разголена. "Затова, мили деца, не работете за 18-годишни пиклювци."- помислих си, докато някой не почука. Поканих го, беше една от другите прислужници, казваше се Ребека.
- Джесика, гостите на господин Хари дойдоха, а той ще се прибере след 10-15 минути, затова ги заведи до хижата- каза тя.
- Веднага ли?- попитах.
- Да, веднага. Те вече чакат долу- сопна ми се тя.
Нямах избор, слязох бързо по стълбите надолу. Луи, Найъл и Лиъм чакаха долу. Найъл и Лиъм се засмяха, когато ме видяха, а Луи се изчерви.
- Братовчедке, много си сладка днес!- викна Найъл и се спука от смях. Замълчах си. Лиъм само се подсмихваше до него. Излязохме навън. Всички от градината ме огледаха хубаво и се разшушукаха. Стана ми адски неудобно. Показах хижата на момчетата, те се настаниха удобно, а аз тръгна да се връщам обратно.
Извенъж Хари изскочи отнякъде, дръпна ме рязко за ръката. Неусетно двамата паднахме заедно на земята. Той беше върху мен.
- Колко ти ходи така. Много си сладка, малката- прошепна ми в ухото. Целуна леко врата ми и се надигна бавно от мен. Усмихна ми се мръснишки, аз стоях още на земята и нищо не казвах.
- Спри да бъдеш толкова срамежлива, малката- каза той. Тръгна към хижата. Станах бързо от земята и извиках:
- Няма да нося повече този парцал!
- Ще го носиш или ще ходиш гола? Имаш две възможности- засмя се Хари и се изгуби между дърветата.
Бях токова ядосана. Това момче беше... такъв идиот и перверзник!
Глава ДЕСЕТА
Масаж?
Побягнах бързо към стаята си. Тръшнах се на леглото, стоях така 5 минути и станах. Преоблякох се, сложих си обикновени дрехи. Отдавна не го бях правила. Казах на мама, че ще отида да потичам в близкия парк, не в този към къщата.
Преди години бях доста пълничка, но откакто се влюбих в Хари преди 2 години, започнах да спортувам. Исках да се променя заради него, да стана по-привлекателна. И защо? Той само си играеше сега с мен, когато нямаше какво да прави.
Тичах половин час без да спирам, седнах на една пейка.Времето беше хубаво днес, не беше валяло от деня, в който се пренесохме в онова имение. Това беше доста необичайно за Лондон.
Стоях доста дълго и гледах как хората минавахо покрай мен, успях да се поуспокоих се. Имах време да помисля. Вече нямах намерение да се занимавам с Хари или със Зейн. Не си заслужаваше, нямаше нищо да се получи.
Станах и тръгнах да се прибирам. На входната врата на къщата срещнах братовчедите си. Явно си отиваха.
- Охо, братовчедке, как си? Още ли си сърдита?- попита ме Лиъм.
- Добре съм и не съм сърдита- усмихнах се, като прегърнах и него, и Найъл. Толкова ми липсваха понякога тези шемети.
- Е, ние ще тръгваме, но можеш да се позабавляваш с Луи и Хари, ще са тук цяла нощ- засмя се Найъл и ме ощипа по бузата.
- Мерси, че ми каза! "Ще им се нарадвам." Ще се видим в училище след няколко дни, чао- казах и влязох в къщата.
- Чао, Джес- отговориха ми те дружно и тръгнаха да се прибират.
Аз се качих нагоре по стълбите, срещнах Хари. Той ми се усмихна и ме дръпна за ръката. Бях толкова близо до него, той наклони глава и ми прошепна:
- Донеси ни след малко сандвичи в моята стая. Би ли отишла да почистиш хижата после? А и след малко ще идва приятелката на Луи!
Аз му кимнах и отидох до кухнята. Изкарах от хладилника готови сандвичи, наредих ги в една чиния, стоплих ги за 30 секунди в микровълновата. Занесох ги горе при Луи и неговата приятелка- Елинор. Тръгнах към хижата, за да си свърша работата. Часът вече бе към 17:30.
Когато влязох вътре, се стреснах. Подът не можеше да се види от боклуци. Тези момчета бяха свине, всичко беше толкова разхвърляно, а аз подреждах сутринта. Ядосах се. Събрах всичко в един човал, седнах на дивана, облегнах се назад. Отне ми толкова време да преведа стаята отново в ред. Бях толкова изморена, всичко ме болеше , нямах никакви сили вече.
********************************************************
Изведнъж чух лек шум, все едно някой заключваше вратата. Помислих си, че ми се е причуло и продължих да мижа на дивана. Усетих топъл дъх на врата си, отворих бавно очи. В началото виждах леко размазано, мигнах няколко пъти.
- ХАРИ, какво правиш тук?- изписках уплашено.
- Дойдох да проверя защо не си с новата си униформа- каза той, докато стоеше пред мен.
- Не ми подхожда- смъмрих и погледнах надолу.
- Аз мисля, че ти стои прекрасно- засмя се той.
- Моля те да не я нося- погледнах го умолително със зелените си очи.
- Добре, станаха три услуги, които ми дължиш- каза бавно той. - Дори измислих какво искам първо. Масажирай гърба ми.
Среснах се. Да го масажирам? Мен изобщо не ме биваше в това. Като се замислих, не беше толкова зле, можеше да ме накара да правя далеч по-гадни и унизителни неща.
Хари съблече тениската си, усмихна ми се и легна на леглото по корем. Толкова ме досрамя, цялата почервенях. Започнах да го щипя по гърба, шляпкам и боцкам. Не съм професионална масажистна все пак.
- Малката, бъди по-внинателна, моля. И за да бъде по-ефективно, седни на бедрата ми- смъмри Хари.
- Как така на бедрата ти? Не ми се вярва, че ще е по-ефективно- смотолевих бързо.
- Просто сядаш на бедрата ми от страната на гърба ми, тоест отзад към кръста- смъмри едвам отново Хари.
Обърна се и ме дръпна леко за ръката и ми показа къде да седна или по-точна как да го прекрача и са седна.. Нямах избор, направих, каквото ми бе казал. Единият ми крак беше от едната му страна, а другият от другата. Беше ми много неудобно, защото бях и с къси панталонки. Цялата бях червена, не смеех да погледна към него.
Глава единадесета
Отварям нова страница" Не, няма начин да продължа да 'масажирам' Хари." Помислих си и станах бавно от него. Спрях да го масажирам. Чувствах се сранно, бях нарушила принципите си, нямаше смисъл да се унижавам така. Предпочитах да ме уволнят, отколкото да продължавам да правя неща, които не ми се нравят.Седнах в единия ъгъл на леглото, стоях неподвижно с наведена надолу глава. Това не бях аз, аз не вършех неща, които не исках. Аз знаех какво искам и никога нямаше да се унижавам за нищо... досега.Хари се надигна и ме погледна, очевидно видя, че съм замислена. Събрах сили и му казах:- Хари, нямам желание да върша такива неща. Знам, че работя за теб, но не съм длъжна да изпълнявам всяко твое желание. Отказвам и да го направя, аз имам, имам принципи.Станах бързо и отидох до вратата. Щях да изляза, когато Хари ме дръпна за ръката. Обърнах се към него. Погледна ме, щях да кажа нещо, но той ми попречи. Хари веднага се наведе и ме целуна леко по устните. Стаписах се и дръпнах се веднага от него преди да направя някаква глупост. Излязох от хижата и хуканах към къщата. Бях потресена и изплашена.Срещнах Зейн по пътя, той вика след мен, не се обърнах. Веднага се качих в стаята си, хлопнах вратата, взех ключа от шкафа и заключих. Тръшнах се на леглото си, завих се през глава.Отпращах всеки, който идваше да ме търси. Казвах, че ми е лошо. Не исках да виждам никого сега.*************************************Беше първият учебен ден след пролетната ваканция. Бях хванала метрото, за да отида на училище. С Хари не бяхме говорили много след последната случка в хижата. Той ми казваше само какво да свърша и как да му помогна.Със Зейн често се събирахме да си говорим сутрин преди закуска, но само това.Влязох бавно в училище, отидох и поговорих малко с едни приятели. Звънецът за първия час би, отидох в класната си стая, седнах до Сам.- Какво става с Хари?- усмихна се тя и ме сръчка.- Нищо не става- казах и погледнах напред. Показах й, че нямам желание да говоря за него точно сега.Сам не посмя отново да повдига тази тема. Часовете се нижеха бавно и мъчително, преди последния час Хари ме спря в коридора. Обърнах се към него и го погледнах въпросително.- Джес, майка ми каза след тренировката ти по плуване да те закарам вкъщи- каза той и ми се усмихна леко.Кимнах му и продължих към кабинета по математика. Днес щяхме да имаме изпит. Обичах я тази наука, отдаваше ми се. В математиката нямаше скрито-покрито, просто трябва да си размърдаш сивото вещество.Предадох листа си точно, когато звънецът би. Излязох бавно от стаята, тръгнах към съблекалнята, където се преоблякох. Сложих си плувния екип.Днес правихме упранжения за издражливост, след края на тренировката се чувствах като убита. Хари стоеше на трибуните и ни гледаше известно време. Изчака ме да се преоблека и се качихме в колата му. Той потегли. Лондон е голям град, затова ни се налагаше да пътуваме около 30 минути в най- големите задръствания.- Станала си по- бърза плувкиня- каза изведнъж Хари, докато чакахме в едно задръстване.- Мерси, какво става с групата?- попитах го аз, като гледах през прозореца.- Тази вечер ще имаме участие в един бар. Искаш ли да дойдеш?- смъмри той и потегли отново бавно.- Добре- отвърнах кратко аз и му се усмихнах леко.
Глава дванадесета
